Раковски (Obshtina Rakovski)
Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.
Наименуван е на видния български националреволюционер Георги Раковски. Населението му се състои от. По данни на НСИ населението на града е 14 731 души към 31 декември 2018 г.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на 3 села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски се намира в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив. Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.
Характерен за района на града е равнинният и слабо хълмист релеф. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Средната надморска височина за града е 180 метра, около 169 м за кв. „Парчевич“, около 171 м за кв. „Секирово“, около 184 м за кв. „Ген. Николаево“.
Попада в преходно-континенталната климатична област, южно от Стара планина, която е бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °C. Характерно за града е много горещото и сухо лято.
Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.
През територията на града преминава река Сребра. В околностите на града има 12 микроязовира (с обща площ над 2 хил. дка и обем над 9 млн. м³). Дълбочината на подпочвените води е между 1,5 и 3,5 м.
Наименуван е на видния български националреволюционер Георги Раковски. Населението му се състои от. По данни на НСИ населението на града е 14 731 души към 31 декември 2018 г.
Градът е създаден през 1966 година чрез сливането на 3 села – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Селата са населявани от наследници на павликяни, приели католицизма през XVII – XIX век.
Раковски се намира в централната част на Горнотракийската низина, на 25 километра североизточно от град Пловдив. Землището на града има площ 97,999 квадратни километра, а урбанизираната територия е около 550 хектара.
Характерен за района на града е равнинният и слабо хълмист релеф. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Средната надморска височина за града е 180 метра, около 169 м за кв. „Парчевич“, около 171 м за кв. „Секирово“, около 184 м за кв. „Ген. Николаево“.
Попада в преходно-континенталната климатична област, южно от Стара планина, която е бариера, възпрепятстваща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг. Зимата в града е мека, а лятото е сухо. Пролетта започва рано, температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средноденонощната температура най-често е над 10 °C. Характерно за града е много горещото и сухо лято.
Изключително ниските стойности на относителната влажност на въздуха са свързани с периодите на поява на фьон, характерен за зимния и пролетния период. Средногодишната сума на валежите в района е под средната за страната. Снежната покривка се задържа средно около 30 дни.
През територията на града преминава река Сребра. В околностите на града има 12 микроязовира (с обща площ над 2 хил. дка и обем над 9 млн. м³). Дълбочината на подпочвените води е между 1,5 и 3,5 м.
Карта - Раковски (Obshtina Rakovski)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |